Инж. Драгомир Славов създател на националния регистър .BG Сн.: Народно Дело

Драгомир Славов е от хората, които не смятат за нужно да привличат вниманието на другите върху себе си. Затова малцина знаят, че той е в основата на факта първо Варна, а впоследствие София и цялата страна да получат достъп до ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА преди две десетилетия.


Създател и управител на фирмите „Цифрови системи”, „Регистър.bg”, „Цифрови системи Лимитид”. Печалбите от тях и цялото си време влага в постоянното надграждане, което изисква развитието на информационните технологии. Затова не кара лимузина, няма вила с басейн, не е горд собственик на яхта. Но истински голямата ценност, която притежава, се нарича удовлетворение.

Завършил изчислителна техника в Донецкия политехнически институт в Украйна, едно от водещите учебни и научни средища в бившия СССР с 24 000 студенти и с най-модерна за 70-те години материална база. Още помни гигантските по размери лампови компютри там отпреди близо 40 години.

Впоследствие печели конкурс на ТУ – Варна, и в течение на две десетилетия преподава дисциплината микропроцесорни системи. Подготвил е близо 200 дипломанти.

- Започвам с вероятно най-омръзналия ви въпрос, г-н Славов - кога разляхте шампанското за старта на българския интернет?

- Няма такова откриване. Както и в световен мащаб, родният интернет не се появи отведнъж. Това бе процес на натрупвания през годините. Винаги приемам с усмивка приказките, че някой си бил бащата на интернет. Това просто е колективно дело на безброй специалисти и екипи в тази област.

За нашата страна началото бе един ентусиазиран колектив на варненския Технически университет. През 1979-а работехме по договор с Министерството на съобщенията за разработка на хардуер и софтуер за системи за контрол и диагностика на телефонните постове. За целта беше нужно да свържем няколко компютъра (в тогавашния им микропроцесорен вид с размерите на гардероб), за да си обменят данни.

За да работят един с друг компютри, на тях, също като на нас, хората, се налага да общуват чрез един общ език. Т.е. да спазват някакъв протокол за комуникации. Протоколът урежда взаимоотношенията им – кой да „говори”, какво да „говори”, кой да „отговаря”, какво да „отговаря”, да „помни” и т.н. Разбира се, тези неща не ги правехме само ние. Правеха ги и други изследователи и разработчици, също и военните, а най-мащабно и най-отрано се експериментираше в САЩ. Налагаше се да се уеднаквява голямото количество протоколи за общуване между все повече компютри.

Но това все още не беше интернет. Той дойде в днешния си вид с първите имейли, с трансфера на файлове, а накрая и с уеб сървърите и другите съвременни технологии.

- Американците приемат, че първото свързване на два компютъра в Калифорнийския университет преди 40 години вече може да се смята за раждането на интернет. А вие правите същото 10 години по-късно, но не го отбелязвате като рождена дата на BG интернета.

- Несъмнено САЩ са водещи и в началото, и в по-късното развитие на интернет. Но доколкото той се превърна в световна мрежа, в нея се включихме преди 20 години, възприемайки американските мрежови протоколи, които с времето се възприеха и бяха въведени като световна практика.

Нашата фирма „Цифрови системи” тогава стана първият субект в страната, който започна да работи по интернет технологиите и да предлага съответните услуги у нас. Първи започнахме да предлагаме електронна поща, пуснахме и първия в страната уеб сървър през 1993-а, създадохме първите бази данни с достъп през интернет.

Регистрирахме фирмата през ноември 1989-а и станахме първият и единствен доставчик на мрежови услуги у нас, вкл. за БТК, Софийския университет, Минно-геоложкия университет, Стопанската академия – Свищов, институти на БАН, редица посолства - на САЩ, Франция, и много други. През 1991 г. кандидатствахме пред американската правителствена организация, отговаряща за създаването на новите интернет домейни, и получихме правата за създаване на регистъра на домейни от първо ниво в региона - .BG. Този вид национални регистри съществуват във всяка държава и са уникални, единствени за нея. Така, след като нашата фирма получи правата на първото национално ниво, стана възможно да регистрираме за България домейни от следващи нива, като google.bg, abv.bg, btk.bg, yahoo.bg и т.н. Затова с право можем да кажем, че Варна даде интернет на София и въобще на страната. Като начало се налагаше да провеждахме семинари по линия на НТС, Съюза на учените, БАН, някои университети и други официални институции.

Започнахме от нулата, като впоследствие реинвестирахме доходите си, за да вървим напред. А когато се разбра, че интернет технологиите са с възможности за печалба, към страната се насочиха много чужди капитали в тази област. Неслучайно БТК вече не е българска, а такива са и повечето ни интернет доставчици.

- Но хората смятат, някак по подразбиране, че включването на страната към мрежата е дело на българската държава.

- Слава Богу, не е. Въобще най-големият шанс на световната мрежа е, че не е дело на държавите, на правителствата (с изключение на американското правителство), а бе изградена и се управлява основно от частната инициатива. Идеите й се оказаха по-гъвкави, по-прогресивни от Международния телекомуникационен съюз ITU с неговите намерения за държавно регулирано общуване. Неуспехът на ITU да наложи своите стандарти се корени в изискването му за прекалено бюрократичен подход при осъществяването на комуникациите. За да се свържеш с дадена структура, се искаше не само да плащаш, а и да сключваш договори с всеки участник в нея. Представяте ли си да поддържаш отделни договори с близо 300 държави и с техните средно по 30 оторизирани организации? Това са хиляди и хиляди договори. Ти плащаш, като търсиш, на теб ти плащат, като те търсят, после сметките се уравняват. Кошмар! Затова идеологията на частната инициатива логично надделя в световен мащаб, а стандартите на правителствата отидоха в кошчето на информационното ни време.

Странното е, че някои хора все още смятат, че националният регистър .BG или е собственост на държавата, или ако не е, трябва да премине в нейни ръце. Е, последното би било национализация, с каквато практика вече сме скъсали. При това ние вършихме всичко със собствени усилия и средства, а държавата с нищо не ни е помогнала.

- И как бе прието да се уреждат финансовите отношения?

- Плащаш си само връзката до своя доставчик на услуги в структурата и полагащата ти се част от общите разходи на цялата система, която ползваш. Никакви договори с останалите безброй участници, никакъв счетоводен пинг-понг.

- Да минем към днешния ден на интернет и на фирмите ви в частност. Голям колектив ли ги обслужва?

- В началото бяхме 5-има души, все мои дипломанти от ТУ - Варна. Днес някои от тях създадоха свои звена и останахме само с Даниел Калчев - техническия директор на фирмите. С времето привличах и други мои възпитаници от университета. Всяка година учредяваме и стипендии за студенти, които паралелно с обучението си работят по фирмени проекти. Тук ние им помагаме да усъвършенстват знанията си, а впоследствие на голяма част от тях ставам и ръководител на дипломните им работи. В момента във фирмите ни работят около 100 души, предимно младежи.

- Чуваме много повече за преките ни доставчици на интернет услуги като БТК, МNET и т.н., отколкото за вашата стартова фирма „Цифрови системи”.

- Може би не сме добри търговци, нали усилията ни са главно в иновации на технологиите. Малко време отделяме и за разработване на рекламни стратегии. Но въпреки всичко „Цифрови системи” е доставчик в над 100 селища в страната. По-важният дял от дейността ни е да регистрираме и да поддържаме домейни, което за България е право и отговорност на нашата фирма „Регистър.БГ”.

Да регистрираш домейн, означава да завоюваш своя територия в интернет пространството, нещо много важно за всяка фирма и всеки отделен индивид в съвременния информационен век. Това е нещо като запазена марка. Имаме дори случаи, когато родители подаряват домейн на детето си за рожден ден.

- Какво предлагате като защита от хакерски атаки?

- Нашата фирма „Регистър.БГ” се явява първият в света TLD регистър, въвел технология за автоматизирано управление и конфигуриране на DNSSEC. Чрез въвеждането на тази технология се предоставя по-добра защита на сайтовете у нас. Софтуерът е изцяло наша разработка и отразява местното ни законодателство, нрави, народопсихология. Лесен е за ползване от клиента. Чрез DNSSEC технологията се предотвратява всяка възможност да ви откраднат самоличността на уеб сървъра. Така данните ви – лични, корпоративни, включително банковите, са гарантирани.

Сега постоянно надграждаме подобрения в този софтуер, включително за по-лесното му внедряване. Струваше ни години упорит труд. Такъв софтуер е уникален за всяка страна, всяка общност. Повечето държави все още не са си го създали поради първоначални пропуски в технологичните им решения. И някои от тях, включително САЩ ни търсят за консултации и съвет.

- Вероятно сте патентовали това постижение.

- При софтуера патенти няма. Ние от своя страна също ползваме чуждия опит. Софтуерът е най-сложното нещо в IT практиките, но и най-малко видимият резултат като успех на даден екип.

- Като всяко научно достижение и интернет създава грижи с възможностите за злонамерено ползване. Тревогата ни най-вече са децата.

- Всяка технология може да се ползва и за престъпни цели. Но посочете ми поне една, която да е била отхвърлена и свалена от употреба поради такава възможност.

Мисля, че за едно дете улицата е не по-малко опасно място от интернет. На улицата то, оставено без контрол, може да си купи дори дрога, може да научи и да заложи в характера си какво ли не. А нима не би могло да си купи в магазина диск или касета с порно, например?

Затова е несериозно родителите и обществото като цяло да набелязваме интернет като изкупителна жертва за грешките и пропуските си. А достатъчно ли залагаме на възпитанието? Родителят трябва да следи не само постъпките, но и знанията на децата си. Компютърно грамотните баща или майка винаги могат да проследят каква информация е ползвало детето им в интернет и да го предпазят. Така постепенно ще изграждат неговата интернет култура.

Формулата е приятелско общуване с децата, обич, контрол.

- Чуваме какво ли не за бъдещето на интернет. Че скоро ще се претовари от информация, ще се задръсти и блокира.

- Още от средата на 90-те години различни пророци все го задръстват, дори погребват. А той продължава да си е „жив и здрав”. Не се съмнявам, че и след 20 години ще продължи да опровергава ликвидаторите си. Опасенията са напразни, защото интернет технологиите се усъвършенстват паралелно с разрастването му. Убеден съм, че бъдещето му е светло, стига да не си го присвоят правителствата.